Житие и чудеса на св. великомъченик Мина

Паметта му се празнува на 11 ноември

С
ветият страстотерпец Мина живял през трети век, в град Котуан в древната област Фригия, Мала Азия, тогава в границите на Римската империя. Бил египтянин по произход, по вяра бил християнин, а по служба войн. Живял по времето, когато в Рим царували езичниците и с царски укази устройвали гонения над християните. По всички краища на империята християните били принуждавани да се отричат от Христа, като принасят жертви на идолите и им се покланят. Който не скланял, го предавали на мъчения и смърт. Поради това блаженият Мина напуснал войнския си пост и започнал да се скита из планините и в пустинните места. Прозрял, че за християнина е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Дълго време живял свети Мина по пустинните Фригийски места. Поучавал се ден и нощ в Божия Закон, душата си очиствал с пост и молитва и така служел на Единия Истински Бог, подготвяйки се за предстоящия му подвиг.
На някакъв езически празник в главния град на Котуанската област се събрали много езичници. В чест на нечестивите си богове организирали игри и зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за това сборище, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и отишъл в града, в центъра на зрелищата, за да го видят всички. И извикал:
- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.
Всички присъстващи устремили погледите си към него и удивени от смелостта му, притихнали. Тогава князът на града наредил да хванат светеца и започнал да го разпитва кой е и откъде е и откъде има смелостта да вика насред игрите.
Свети Мина пред целия народ високо отговорил:
- Раб съм на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.
Тогава някои от войните около княза го познали и казали, че войнът Мина, подчинен на военачалника Фирмилиан.
Светецът потвърдил това с думите:
- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.
Като чул тези думи, князът заповядал да отведат свети Мина в затвора. Опитал се по всякакъв начин да го склони към идолопоклонство - обещавал му дарове, заплашвал го с мъчения. Като не успял, наредил на четирима воиници да съблекат и хвърлят светеца на земята и да го бият безпощадно с волски жили. Кръвта от раните на мъченика потекла като река. Някой от присъстващите, от съжаление, плътско и лъжовно, му предложил престорено да се поклони на идолите, за да се избави от мъченията, а после пак да си служи на своя Бог.
Тогава светият с ревностен гняв отговорил:
- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепя в търпението, така че тези мъчения за мен са леки и радостни.
Изумен от търпението на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки. Повесили мъченика на дърво и стъргали тялото му с железни куки. Надсмивал се над него мъчителят и му говорел:
- Чувстваш ли болка, Мино, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги усилим?
Въпреки нечовешките страдания, светият мъченик твърдо отговарял на княза:
- Не ще ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар.
Князът заповядал да усилят мъките и се обърнал към светеца с думите:
- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.
Мъченикът кротко отговорил:
- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.
Тогава князът попитал:
- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?
Мъченикът отговорил:
- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее.
Мъчителят казал:
- Нима не знаеш, че римските императори се гневят много на изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани?
Свети Мина отговорил:
- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, които изповядват Неговото име, на мен що ми е? За мен гнева им е нищо, защото съм раб на моя Христос и само едно желание имам - да бъда изповедник на Неговото всесвято име до кончината си и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?"
Тогава мъчителят заповядал да протрият раните на светеца с груба вълнена кърпа.
А докато правели това, светият говорел:
- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението.
Мъчителят заповядал да горят светеца със свещи.
Свети Мина мълчал.
Князът не се сдържал и го попитал дали чувства този огън. А той отвърнал:
- "Нашият Бог е огън, който изтребя". Онзи, заради Когото страдам, ми помага и затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви, защото помня евангелските слова на моя Господ: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият".
- Откъде имаш такова красноречие? – зачудил се князът. Бил си воин, как така говориш като човек, който е прочел много книги?
Светецът отговорил:
- Нашият Господ Иисус Христос е казал: "и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете".
Князът попитал светеца:
- А знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения?
Мъченикът отвърнал:
- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли.
Като не знаел какво да отговори на светеца, князът казал:
- Остави, Мино, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим.
На това светецът високо извикал:
- Христов съм и ще бъда Христов!
В отговор князът му предложил да го пусне за два-три ден, за да поразмисли и тогава да каже окончателния си избор.
Но светецът възразил с думите:
- Не два или три дни, а вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не съм си и помислял да се отрека от моя Бог и затова сега не подобава да размишлявам за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: от моя Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня колена пред бездушните идоли.
Този категоричен и твърд отговор силно разгневил княза. В злобата си той заповядал да разсипят по земята куки, тризъбци и железни шипове и по тях да влачат завързан мъченика. Но сякаш полаган върху меки цветя, свети Мина още повече изобличавал многобожието на езичниците и се смеел на безумието на прелъстените от бесовете.
В отговор князът заповядал да го бият с железни пръчки.
Дълго измъчвали свети Мина така, но той оставал непоклатим верен воин на Христа.
Като гледал това, някой войник на име Илиодор казал на мъчителя:
- Княже, нима твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от мъченията, понасят ги, сякаш са бездушни камъни и дървета, а смъртта смятат за сладко питие. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този ожесточен християнин.
Князът тутакси изрекъл присъдата:
- Злият воин Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да изпълни царската заповед и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а тялото му да бъде изгорено пред целия народ.
Войниците отвели Христовия страдалец вън от града. Там отсекли главата му, запалили буен огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на мястото и събрали останалото от мощите на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония.
Светият великомъченик скончал на 11 ноември 304 година.
Не след дълго светите останки било пренесли в Александрия и там били погребали с почести. Сетне на това място била построена църква на името на светия великомъченик Мина, където по неговите молитви ставали множество чудеса. Ето някои от тях, описани от Александрийския епископ Тимотей:
В Александрия пристигнал един благочестив търговец от Исаврия, за да купи стока. Като чул за многото чудеса и изцеления, ставащи в църквата на свети Мина, решил, че ще отиде, ще се поклони на светите мощи и ще даде дар на църквата, та Бог да го помилва по молитвите на светия страдалец. Понеже настъпвала вечерта, търговецът отложил намерението си за другия ден и си потърсил място в някои дом да пренощува. Подслонили го. Стопанинът обаче, като видял, че пътникът носи торба със злато, се съблазнил. И, по наушението на злия дух, Замислил да го убие и да вземе златото му. В полунощ, докато търговецът спял, стопанинът на къщата го удушил, нарязал тялото му на части, поставил ги в някакъв кош и ги скрил във вътрешната стая. Изпаднал в смут, той не знаел къде да намери тайно място, за да зарови убития. Като размислял за това, пред очите му се явил свети Мина на кон, влетял през вратата и го попитал къде е гостът му. Убиецът се направил, че не разбира за какво става дума. Но светият, като слязъл от коня, влязъл във вътрешната стая, изнесъл коша и попитал какво е това. Убиецът така се изплашил, че се строполил като мъртъв в краката на светеца. Свети Мина наложил разсечените членове, и като се помолил, възкресил мъртвия и му казал:
- Въздай слава и благодарение на Бога.
Човекът станал, като събудил се от сън. И като разбрал, че бил пострадал от стопанина на дома, прославил Бога и с благодарност се поклонил на явилия му се войн. А светият, като взел от убиеца златото, го върнал на възкресения човек с думите:
- Иди с мир по пътя си.
Сетне се обърнал към убиеца, хванал го и здраво го набил. Убиецът се разкаял и попросил прощение. Тогава светият великомъченик му дарувал прощение за убийството и, като се помолил за него, седнал на коня си и станал невидим.
Жена някоя, на име София, отивала на поклонение в храма на свети Мина. По пътя я пресрещнал някой войник и като видял, че е сама, решил да се погаври с нея. Тя силно се съпротивлявала и призовавала свети мъченик Мина на помощ. И светят не я лишил от помощта си, но наказал похотливеца, а жената запазил невредима. За да извърши намерението си войникът, завързал коня си за десния си крак и точно, когато се канел да насили жената, конят изпаднал в ярост и не само препятствал действията на господаря си, но и го повлекал по земята. Не спрял и не се успокоил, докато не го довлачил до храма на свети Мина. Конят често цвилел и свирепял и с това привлякъл вниманието на много хора, бил празник и в церкви било пълно с народ. Войникът, като видял толкова народ и като виждал, че конят все още е в ярост, се изплашил и изповядал пред всички нечестивото си намерение. Конят веднага се успокоил, станал кротък, а войникът влязъл в църквата, паднал на колене пред мощите на светеца и просил прощение на греха си.
Около църквата на свети мъченик Мина заедно с много други хора имало един куц мъж и една няма жена, които очаквали да получат изцеление. В полунощ, когато всички спяли, свети Мина се явил на куция и му казал да се приближи мълчешком до нямата жена и да я хване за крака. Човекът, смутено отговорил, че не е блудник и не може да направи това. Но светият на три пъти му наредил да го стори, като добавил, че ако не го стори, няма да получи изцеление.
Мъжът, за да изпълни казаното му, припълзял до жената и я хванал за крака. Тя, събудила се, започнала да крещи по куция. Той, така се изплашил, че скочил на крака и започнал да тича. По този начин и двамата получили изцеление: нямата проговорила, а куцият започнал да тича.
Кондак, глас 4: Воинства исхити привременнаго, и нетленнаго показа тя небеснаго общника страстотерпче Мино, Христос Бог наш, иже мучеников нетленный венец. . По Чети-Минеи на св. Димитрий Ростовски за м. ноември