Дядо Антон (клисар в църквата
“Св. Никола Мали”) дал сведения за “Св. Петка Стара”. В
старата “Св. Петка” преди 60 години, т.е. около 1840 г.,
учителствал някой си Манол даскал, при когото учил и дядо
Антон. Той – даскалът, бил и певец. За тази длъжност
чизмджиите му давали един чифт черни обуща, що струва 5
гроша. Пращали му ги всякога предь Великден. Манол даскал
учел децата на буквар, наустница, псалтир, граматика. Учел
ги вътре в черквата тайно. Манол бил добър преписвач и
преписвал минеи (предполага се, че преписът от 1841 г. е от
него).
Крайната част на стара “Св.
Петка” била къщата на хаджи Манол, дядо на г. М. Буботинов.
Той я подарил на черквата.” (Евтим Спространов, “Бележки и
приписки по Софийските черкви”).
По време на робството от 16 в. и
особено през 19 в. християните са основната произвеждаща
сила в занаятчийството. Ето защо всеки еснаф, на съвременен
език – сдружението на определен вид производители, считал за
свой дълг и престиж да обгрижва някой храм. С тази задача за
“Света Петка-стара” се наел еснафът на чизмджиите, т.е. на
обущарите, които финансово обгрижвали храма и след
освобождението.
Свободна София бива обхваната от
всенароден подем. Започва възраждането й, както в
материално, така и в духовно отношение. Вероятно веднага
след освобождението (ок. 1900 г.) започва изграждането на
притвора на старинния храм “Св. Петка”.  На
една
 пощенска
картичка от 1906 г. се вижда входътна храма от двора, т.е.
от ул. Калоян. Това означава, че през 1906 г. притворът на
храма е вече факт, също и административната сграда с
кръщелната в двора. От това време са и иконите в притвора.
Тогава е изградена и нишата в северната страна на притвора,
в която е поставено дървото на св. Терапонтий, а над него е
поставена икона на свещеномъченика. Дотогава, според
свидетелствата, дървото се е намирало в северната част на
женското отделение, т.е. като се слезе по вътрешните стълби
към кораба вляво. Вероятно след 1900-та г., когато е строен
притворът, дървото вече е имало размера, който има сега, тъй
като нишата не е по-голяма. Според преданието мъчениковото
дърво било изнасяно на двора срещу 27 май, когато била
празнувана паметта на свещеномъченика и се служело бдение,
оставало там цяла нощ, а за него завързвали с белезници
бесновати, които получавали изцеление. Изцеление получавали
и хора от всякакви болести. За благословение имало традиция
да се чупи и да се раздава от дървото, с което можем да си
обясним неголемия му размер днес. Даже някои пиели отвара от
дървото за изцеление.
Днес сградата на храма е вписана
в цялостен архитектурен ансамбъл, с колонада в дворната
част, върху която са изградени административните сгради на
митрополията, като цялото каре представлява единен
митрополски комплекс. Външната облицовка е от камъка
“бигор”. Над входа откъм двора се намира храмовата икона на
патрона на храма. Уникалното е, че не е рисувана или
мозаечна икона на света Петка, а барелеф.
Днешният вид на вътрешността на храма
Интерес представлява иконостасът от най-ново време,
дело на известния български майстор Петър Кушлев, 20 в.
Олтарните икони се отнасят към 19 в., както и повечето икони
в храма, а тези в претвора са от началото на 20 в.
Уникална е и дърворезбената
глава на света Петка, вградена в дървената
рамка на
свещарната. През прозорчето под нея
откъм стълбите е бил
поставян пангарът със свещите и
от там са били продавани. Сега,
заради удобство, свещарната е отворена от вътрешната част на
притвора.
При ремонта на храма през 2000 г.
се откриха две ниши, срещуположни една на друга, съответно
на северната и южната стена, разположени в непосредствена
близост до иконостаса. След реставрационни дейности се
откриха детайли от частично запазени стенописи: на южната -
изображение на св. Петка, на северната - в средата е св.
Георги, вдясно - св. Меркурий, вляво - св. Теодор Стратилат,
а в медальоните са изобразени св. Пантелеймон и св.
Харалампий. Специалистите датират стенописите между 15-17 в.
В притвора на храма има чешма, която е изградена като
своеобразно параклисче: каменното корито има квадратна
форма, а над него под ъгъл са разположени мозаечните икони
на света Петка, на северната стена, и на Света Богородица
Животоприемен източник, на западната.
От тавана се спуска кандило. В храма има аязмо с лековита
вода на св. Петка. Според преданието то е избликнало в
древни времена.  
Този източник се намира непосредствено до светия престол.
Свещениците гребяли водата с каничка, сипвали я в шишета и я
раздавали на хората. Известни са много случаи на изцеление
от него, включая и на светогорски монах от слепота. И досега
аязмото е пълно с вода. В най-ново време, когато започват
изкопите за метрото, институтът по хигиена запечатва аязмото
под предтекста за смесване на подпочвените води.
Храмът е паметник на културата.
Е. Димитрова
|
