История на Старинен храм "Света Петка"


Н
апълно възможно е на мястото, където се издига днешната църква “Света Петка- Стара” да е имало древнохристиянски храм от първите векове на християнството. Според устното предание храмът бил мъченически. Дали действително е било така, не  разполагаме с конкретни доказателства. В полза на горното твърдение единствено говорят артефактите около ротондата “Св. Георги”/от 4 в./, доказателства за съществуването на цялостен раннохристиянски митрополитски комплекс, обхващащ карето, в което се намира сегашната постройка на храма – ъгловото пространство между улиците “Съборна” и “Цар Калоян”. Като доказателство може да се приеме фактът, че корабът на днешния храм се намира на ниво по-ниско от това на улицата, но еднакво с това на ротондата “Св. Георги”. Някои съвременни изследователи считат, че храмът е построен като част от дворцовия комплекс на тогавашния управител на София – севастократор Калоян, наред със “Св. Никола Мали”. С този факт не можем напълно да се съгласим, поради липсата на яснота за точните граници на комплекса в частта, в която се простира храм “Св. Петка-Стара”. По-скоро се придържаме към мнението, че успоредно на дворцовия комплекс е имало митрополитски комплекс (на мястото където и днес съществува) и храмът още от тогава е част от него. Повод за това ни дава писменото свидетелство от 16 в. на немския пътешественик Стефан Герлах, който пише за “Света Петка - стара” в митрополията”. Това означава, че сградата на митрополията с храм “Света Петка” е заемал днешното пространство по време на турското робство. От тук се налага и изводът, че от самото си съществуване старинният храм “Света Петка” е със статут на митрополитски, а не на дворцов храм. И още нещо: прибавеното определение „стара” вероятно идва да ни покаже, че на това място вече е имало църква преди да се построи другата близка „Света Петка” /в подлеза на ЦУМ/, известна като „Самарджийска”. Според историята „Света Петка Самарджийска” е съградена през 11 в. върху римска крипта от 4 в. и е посветена на иконийската мъченица Параскева, живяла през 3-4 в.
Храм „Света Петка-Стара” е посветена на тракийската преподобна Параскева, родом от Епиват, живяла през 11 в. На южния вход на църквата има надпис: “Старинен храм “Св. Петка”, 1241 г.”. Това означава, че през 1241 година храмът или е обновен, или е новосъграден върху стари основи в чест пренасяне мощите на преподобна Параскева-Петка на българска територия, в Търново - столицата на тогавашното Българско царство. Тази датировка от времето на Асеневци (12-13 в.) е пряко свързана с победата на българския цар Иван Асен ІІ над латините през 1231 г. По този повод благочестивият цар се оказва в Цариград, където научава за чудесата, източвани от мощите на света Петка, както и че тя е родом от тракийския град Епиват, който в древност бил в пределите на Българското царство. През 1238 г. цар Иван Асен ІІ пренася мощите на светицата в старопрестолно Търново, за които построява в царския комплекс едноименен храм. От тогава почитта към света Петка като българска светица започва да се разнася из цялата страна. Наред със свети Иоан Рилски, тя става другият покровител на българския народ. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски, написва житието й, както и похвалното слово. Той е автор и на службата, посветена на преподобна Параскева-Петка. Той превежда името на светицата от старогръцки (“параскеви”) на български (“петък”). Св. Евтимий Търновски като патриарх Български променя датата на честването на паметта на преподобна Параскева-Петка в църковния синаксар и постановява датата 14 октомври – датата на пренасяне мощите на светицата в старопрестолно Търново.
Според историческите данни старинната сграда на храма тогава представлявала малка еднокорабна постройка с каменни основи, зидария и дървена конструкция отгоре..
През 1382 г. София пада под османска власт. Това изцяло променя облика на града. Много от християнските църкви западат или биват разрушени, строят се турски административни сгради, джамии, бани, търговски средища. Християните остават да живеят в част от старите жилищни квартали на града, носещ тогава името Сердика и да посещават част от енорийските църкви. Църквите са в центъра на града и през целия период на робството действат между шест и осем. Според описанието на немския пътешественик Стефан Герлах, посетил София през 1578 г., действащите църкви в този момент били дванайсет. Той описва “Света Петка - стара” в митрополията” като скромна на вид, малка, еднокорабна църква с богата стенописна украса – тип храмостроителство, наложило се на Балканите още преди идването на турците, но, както се изразява авторът, “много подходящи в условията на малките финансови възможности на православните и ограниченията на шериатските норми”. (Ст. Герлах, “Дневник на едно пътуване до османската порта в Цариград”). Част от тези стенописи се откриха запазени в нишите до олтара.
По време на робството няма сведения храмът да е бил събарян или превръщан в джамия, нито пък е бил затварян. В хрониката за него се споменава, че по това време е “ремонтиран”. За това каква голяма роля на духовно прибежище е играл този храм за православните софиянци в онези времена свидетелства статистиката. Според регистрите от 16 в. православните българи живеят в 16 „геберани на гр. София” - християнски махали, без онези, които живеят в арменските, турските и циганските махали. А броят на свещениците е: през 1544-1545 г. – 4 души в 3 махали; 1570-1571 г. – 5 души в 4 махали; 1573 г. - 12 души в 7 махали. Естествен духовен център е Софийската света митрополия, начело със светителите си митрополити и митрополитския храм “Света Петка”. Вероятно, поради тази причина в храма бива донесено светото дърво, което преданието свързва с мъченическата кончина на свещеномъченик Терапонтий. Кога точно е донесено мъчениковото дърво и от къде не се знае. Знае се само, че през 1888 г. то се е съхранявало в т.нар. женско отделение, а според свидетелството от 1901 г. отдавна мнозина намирали изцеление от него.
Съществува предание, че при “Света Петка - стара” по време на робството имало килийно училище, в което децата били тайно учени на “четмо и писмо”, както и на богослужебния църковно-славянски език, макар, че по времето на фанариотското робство официалният богослужебен език бил гръцкият.
Началото на 20-ти век. Освобождението вече е факт. От 3 години София е столицата на Княжество България. Градът започва да придобива европейски вид. През ноември 1900 г. в столицата светва първата електрическа крушка, година по-късно се сдобива и с първата си трамвайна линия. Започват да се строят впечатляващи сгради в различни архитектурни стилове, които придават на София неповторим облик. Какво е представлявал храм “Света Петка - стара” ни дава описанието на Евтим Спространов от пролетта на 1901 г., когато е обхождал софийските черкви.
“Преданието гласи, - пише той, - че тя е била първата черква в София и следователно най-стара. От ляво при входа бие на очи един грамаден дънер. Той е съзидан наполовина в зида. Казва се на св. Терапонтиа. Преданието гласи, че на туй дърво бил обесен тоя мъченик.
Първоначалната църква е с тухлен свод и дебели зидове. Има 12-13 м дължина и 10 метра ширина. До нея е построено женско отделение (5 м дълго) на два ката. Подът на долния кат е равен на пода с черквата, а подът на горния почти на нивото на двора. На западната стена на тази част има надпис, който ни показва кога е направена тя, а именно: “Во славу стя единосущнiа и нераздьлнi троiци повлънемже благовьномь настоятели черковни во лето, 1866 септврiа 11 день.”
Не става ясно дали е поправена цялата част на притвора или е само измазана.
Както долу, тъй и горе има доста стари икони, но на никоя не е означена дата. Само на две намерих такива. Горе в женското отделение на източния десен ъгъл има икона на Бог Саваот с дата 1796. Последните две цифри са олющени, но от опашките се вижда, че първата, т.е. третата е 9, а крайната 6 или 7.
До горната има хубава икона с образа на св. архидякон Стефан. До нея отгоре на левия ъгъл четеш: “18013 (нулата не трябва да се чете) помени ктиторе милень цветко андрея слафко младень”
На една полица в притвора има две-три книги. Били бракувани.
Върху първия лист на един апостол: “... да вестя егда оузохомь книги сiя апостоль и пятдесятникь и трiодь от папа филотеи хилендарца и приложихомь во храмь преподобния параскевiи растурения стара глаголемыя бяху же сщенници и ктiтори во храма сего вь тое время папа петрь ткачь ктиторь же геро капарь певець же мiхаиль 1841 мсць септемврiи 27го дня”