Житие и чудеса на Свети Спиридон Тримитунтски чудотворец
Паметта му се празнува на 12 декември
Свети Спиридон Тримитунтски се родил в края на III век на остров Кипър от безкнижни родители. В света той бил овчар, имал жена и деца. Отличавал се с непривързаност към богатство и слава; бил гостолюбив и милосърден към бедните, страдащите и странстващите. След смъртта на жена му, по времето на царуването на император Константин Велики, бил ръкоположен за епископ на кипърския град Тримитунт.
Светител Спиридон бил човек непознаващ книжната мъдрост и ученост, но бил мъж с висока святост. В сана на епископ той запазвал простия си начин на живот, пасял овце, работел нивите си, приемал странници, помагал на нуждаещите се, утешавал скърбящите. Имал обичай да раздава част от събраната реколта на бедните, а друга част да дава на нуждаещите се на заем. На последните той показвал входа в хранилището, откъдето всеки можел да си вземе, колкото му е нужно и после да го върне по същия начин. Същото правел и със златото: държал го в едно ковчеже и който му поискал заем, го пращал сам да си вземе колкото му трябват жълтици и пак да върне толкова, когато може. Всеки, който колкото вземел, толкова връщал. Светителят никога не проверявал. Това направило впечатление на един търговец, който решил, че може да не върне толкова, колкото е взел, а по-малко. Така и направил. Минало време. Други хора взимали и връщали. На същия търговец отново му се наложило да иска заем от св. Спиридон. По обичая си той го изпратил да си вземе, колкото му е необходимо от ковчежето. Търговецът го отворил и с изненада казал на светителя:
-Празно е!
-Ако беше върнал всичките пари, нямаше да е празно – отговорил светителят.
Търговецът се разкаял, свети Спиридон му дал необходимата сума, а той след време върнал и остатъка от предишната.
Така святителят с любов се грижел за паството си. С прозорливостта си, с която Бог го дарил, той виждал тайните грехове на хората и ги призовавал към покаяние и изправяне. А тези, които оставали глухи за гласа на съвестта си и за думите на светителя, ги застигало Божието наказание.
Целият живот на свети Спиридон поразява с удивителната си простота и сила на чудотворство, дарувано му от Господа. По молитвите на светителя се възкресявали мъртви, укротявали се стихии, разрушавали се идоли.
Веднъж на остров Кипър настанала страшна суша и много хора загинали от глад. Небето се заключило и бил нужен втори Илия или подобен нему, за да отвори небето с молитвата си. Такъв се оказал свети Спиридон. След като се помолил усърдно на Бога, небето тутакси се покрило с облаци и завалял обилен дъжд, валяло няколко дни без прекъсване. Тогава светият отново се помолил, дъждът спрял и се разведрило. Земята, обилно напоена с влага, дала обилна реколта и по молитвите на Божия угодник на следващата година имало изобилие във всичко.
През 325 г. свети Спиридон участвал в Първия вселенски събор, събрал се в Никея, за да опровергае Ариевата ерес, наричаща Божия Син твар, а не Творец, и за да установи изповядването на единосъщието на Божия Син с Бог Отец. Светителят встъпил в спор с гръцките философи – защитници на Арий. Простата реч на светителя показала на всички присъстващи немощта на човешкото мъдруване пред Божията Премъдрост. Така противниците на християнството приели православната вяра и станали нейни ревностни защитници. Ето какво е записано за това: „Докато състезанието се водеше посредством доказателства, той (св. Спиридон) представяше против техните доказателства други и с умението си да спори отхвърляше всичко, което му представяха. Но когато, вместо доказателства от разума, от устата на този старец започна да излиза някаква особена сила, доказателствата бяха безсилни против нея, тъй като човек не може да се противи на Бога”. На Събора в Никея светител Спиридон обяснил на еретиците изповядваното от православните единство на Трите Божествени Лица на Света Троица така: хванал в ръката си една кирпичена тухла и я стиснал; мигновено нагоре излязъл огън, надолу потекла вода, а глината останала в ръката на чудотвореца.
Веднъж, като бързал да спаси свой приятел, неправедно оклеветен и осъден на смърт, светителят се оказал пред непроходим от пълноводие поток, който трябвало да премине. Чудотворецът, спомняйки си как Иисус Навин с Ковчега на Завета минал по сухо през разлялата се река Иордан и вярвайки в Божието всемогъщество, заповядал на потока да спре. Водната стихия се покорила на светия и той благополучно преминал на другия бряг. Съдията, вече предупреден за станалото чудо, с почет посрещнал свети Спиридон и веднага освободил невинно осъдения му приятел.
Имало и такъв случай в живота на свети Спиридон, когато невидимо му съслужавали ангели. Някой път заедно с дякона си той влязъл в празната църква, наредил да се запалят кандилата и свещите и започнал богослужение. Като провъзгласил „Мир на всички”, той и дяконът чули в отговор отгоре да се разнася хор от множество гласове, възгласящи: „И на твоя дух”. Хорът бил огромен и по-сладкогласен от всякакво човешко пеене. На всяка ектения невидимият хор пеел „Господи, помилуй”. Привлечени от носещото се от църквата пеене, намиращите се наоколо хора побързали към нея. Колкото повече се приближавали до църквата, толкова повече чудесното пеене все повече и повече изпълвало слухът и услаждало сърцата им. Но, когато влезли в храма, не видели никого, освен епископа с не много църковни служители и повече не чували небесното пеене, от което изпаднали в огромно изумление.
Друг път по време на едно от богослуженията в кандилото догарял елеят и то започнало да гасне. Светителят се огорчил много, но Господ, изпълняващ благите желания на боящите се от Него, утешил Своя угодник: кандилото по чудесен начин се напълнило с елей и дори започнало да прелива от краищата му, както някога съдът на вдовицата в дните на пророк Елисей.
Известен е разказът на Сократ Схоластик за това как крадци решили да похитят овците на свети Спиридон. През някоя тъмна нощ те влезли в овчарника, но изведнъж се оказали свързани от невидима сила. Когато настъпило утрото, светителят отишъл при стадото си и като видял свързани разбойниците, се помолил, развързал ги и дълго ги уговарял да оставят беззаконния път и да добиват прехраната си с честен труд. После им подарил по една овца и като ги отпуснал, ласкаво им казал: „За да не сте бодърствали напразно”.
Когато в Александрия бил свикан събор от патриарха за разрушаването на идолите и капищата, по молитвите на отците на събора паднали всички идоли, освен един – на най-почитания. На патриарха във видение било открито, че този идол останал, за да бъде съкрушен от свети Спиридон Тримитунтски. Повикан от събора светителят се качил на кораба и в мига, в който корабът акустирал на брега и светителят слязъл на сушата, идолът в Александрия с всичките си жертвеници станал на прах.
След смъртта на Ирина, дъщерята на свети Спиридон, при него дошла някоя жена и му разказала с плач, че била дала на дъщеря му златните си накити да ги пази, а сега те били изчезнали без следа. Светителят претърсил целия си дом, но не ги намерил. Тогава, състрадавайки на жената, заедно с домашните си, той отишъл на гроба на дъщеря си и обръщайки се към нея, възкликнал:
- Дъще моя Ирино! Къде се намират украшенията, които са ти дадени да ги пазиш? – Ирина, като събуждаща се от дълбок сън, отговорила:
- Господарю мой! Скрила съм ги вкъщи - и указала мястото, където ги скрила.
Тогава светецът й казал:
- Сега спи, дъще моя, докато Господ не те събуди по време на всеобщото възкресение.
Всички присъстващи на това дивно чудо потреперили от страх. А светителят намерил на посоченото място скритите скъпоценности и ги дал на жената.
След смъртта на Константин Велики империята му се разделила на две части. Източната половина управлявал най-големият му син Констанций. Намирайки се в Антиохия, Констанций се разболял тежко. Никой лекар не можел да го излекува от болестта му. Тогава царят се обърнал с молитва към Бога, просейки изцеление. В съновидение царят видял ангел, който му показвал целия сонм епископи и сред тях двама, които, видимо, били водачи и началници на останалите; като при това ангелът казал, че само тези двамата могат да излекуват болестта му. Като се пробудил и размислял за видяното, царят не могъл да се досети кои могат да са тези двама епископи. Дълго време бил в недоумение и накрая по нечии добър съвет, събрал при себе си епископите от цялата си империя. Царската заповед стигнала и до Тримитунт, където живеел свети Спиридон. Всичко това било по-рано открито на светителя от Бога. Веднага той се отправил към императора, взимайки със себе си своя ученик Трифилий, който по това време още не бил епископ. Щом пристигнали в Антиохия, те отишли в двореца при царя. Св. Спиридон бил облечен в бедни дрехи и вместо владишка патерица носел в ръката си финикова пръчка, на главата си вместо митра – плетена от палмови листа шапчица, а на гърдите му висял глинен съд, както било обичайно за жителите на Иерусалим (в такива съдове те носили елей от светия Кръст). Когато светецът влизал в двореца, един от богато облечените дворцови служители го взел за бедняк и не му позволил да влезе в двореца, като при това го ударил по бузата. Св. Спиридон, по своето незлобие и помнейки Господните думи (Мт. 5:39), му подал и другата си буза. Служителят разбрал, че пред него е светият епископ и осъзнавайки греха си, смирено му поискал прошка, която и получил.
Още щом свети Спиридон влязъл заедно с ученика си, бъдещият епископ Левкусийски, при царя, той веднага ги познал: именно такива били тези "водачи на епископите", които му се явили във видение. Констанций станал, приближил се до светителя, поклонил му се и през сълзи започнал да проси молитвите му за своето изцеление. Веднага щом свети Спиридон се докоснал до главата на царя, той веднага оздравял.
В праведност и святост проживял свети Спиридон земния си живот и предал в молитва душата си на Господа около 348 г.
МОЩИТЕ НА СВЕТИ СПИРИДОН
До средата на VII в. мощите на свети Спиридон се покоили в храма „Свети Апостоли” в град Тримитунт, след което били пренесени в Константинопол. През 1453 г., когато столицата на Византийската империя паднала под натиска на турците, иереят Георги с прякорът Калохерет, тайно взел мощите на светителя и се отправил за Сърбия, а през 1460 г. ги пренесъл на остров Корфу. Там, в храма на светителя Спиридон, те се съхраняват и досега.
На Корфу свети Спиридон е много обичан от местните жители и почитан като небесен покровител на острова. А храмът му е велелепно украсен: огромни златни и сребърни кандила, импозантен мраморен иконостас, стенописи с житийни сцени в златни барокови рамки на свода. А над раката на свети Спиридон на верижки висят множество метални плочки, на които са изобразени човешки фигури, части от тела, лодки – знаци на благодарност от получилите чудесна помощ от светеца.
Местното предание съдържа множество нови чудеса на светителя, които не са влезли в традиционите жития, съставени основно по Метафрастовото повествование за светеца от втората половина на X век. Ето някои от тях:
През 1716 г. турската армия с петдестехиляди войници обсадила Корфу и отрязала пътя по море. Една сутрин на разсъмване турците изведнъж видели в небето над редиците си надвиснал свети Спиридон, който държал светещ меч в дясната си ръка. Изплашена от страшното видение турската флота се обърнала в бягство. Така свети Спиридон запазил острова си от турско робство.
Потресаващо е станалото с мощите на свети Спиридон пред очите на руския писател Николай Гогол (през 19 в.). Случило се да бъде в Корфу на празника на светителя (12 декември) и по обичая мощите на свети Спиридон били тържествено носени из града. Сред присъстващите имало и някакъв английски пътешественик, протестант, който мислел, че тялото на светеца е бласамирано. Но когато се приближил до раката с мощите, с ужас и изумление видял как мощите бавно се повдигат от раката, сякаш нарочно, за да се убеди в лъжовността на предположението си. Това станало пред очите на Николай Гогол, който потресен от видяното, след връщането си в Русия го разказал на оптинските монаси.
През Втората световна война бомба, хвърлена от самолет над храма на свети Спиридон, където се покоят мощите му, се взривила във въздуха, без да причини никаква вреда на сградата.
Светителят няколко пъти спасявал острова от земетресения, от холера, от глад. В чест на тези чудесни събития на Корфу са установени специални празници. На тях, както и в деня, когато се чества паметта на светителя се прави лития с мощите му из целия град. Местните казват, че сам светителят води литията си – раката с мощите му върви най-отпред, а мощите на светителя са в изправено положение – като на жив владика, седнал на трона си. По време на тези литии стават множество изцеления, включая и на бесновати. Показателен е случаят с една бесновата, която близките й вързали за краката и ръцете, за да не може да бяга и да ги удря, докато те насила я пренесат до литията. Щом я отнесли на пътя, откъдето се задавала литията жената започнала още по-силно да се мята и всички присъстващи видели как от устата й излизала пяна и чували скърцането й със зъби. Така силно се мятала, че трима мъже едва успявали да я удържат. Лицето й не приличало на човешко, ту крещяла, ту ревяла като вол, ту лаела като кученце, ту плачела като бебе. И когато я положили на земята и над нея трикратно пренесли мощите на чудотвореца св. Спиридон, тя веднага приела човешки образ, успокоила се, престанала да крещи и започнала да говори като човек. Тогава я развързали, жената станала, поклонила се на мощите и отправила благодарност към светителя. Местните казват, че подобни случаи могат да се видят на всяка лития.
Има събрани различни съвременни свидетелства за чудесна помощ от светеца.
През лятото на 1998 г. на поклонение на свети Спиридон на остров Корфу пристигнала руска група, в която имало момче инвалид, ходещо с патерици. От хотела групата тръгнала пеша към храма, а за момчето искали да повикат такси. Но той категорично отказал и лека-полека много след групата стигнал до храма на свети Спиридон. Там всички се помолили. Отворили им раката с мощите, докоснали се до пречистите нозе на светеца, целуна ли ги и си тръгнали. За голямо изумление на всички навръщане момчето инвалид вървяло наравно с тях, вече без патерици.
Във фейсбук млада жена свидетелства:
„Свети Спиридон ми помогна да намеря работа! При това два пъти. Живея зад граница, студентка съм и много ми се искаше да поработя по бъдещата си специалност. Ходих на събеседвания, но безполезно. Когато разбрах за свети Спиридон и за неговата благодат да помага в житейските нужди, намерих акатиста му в интернет и започнах да се моля. И един ден ми позвъниха по телефона и ми предложиха събеседване. Отидох и получих работа, макар и временна, но все пак получих! И през тази година (2012) всичко се повтори: търсене на нова работа, отчаяние, молитва към свети Спиридон и отново намерих работа!”
Най-голямото чудо обаче са самите мощи на свети Спиридон. През стъклото на раката може добре да се разгледа лицето му. Чертите са напълно узнаваеми, прекрасно запазени, макар и вече 17 века, са косите и зъбите му, шапчицата му, също. Кожата е малко набръчкана и потъмняла, но е запазила формата си. Пазителите на раката казват, че лицето на свети Спиридон потъмняло сравнително неотдавна, докато за ходилата му, свидетелстват, че са с кехлибарено-жълт цвят. Тялото на свети Спиридон има постоянна температура: 36,6 градуса, косите и ноктите му растат. И най-удивителното е, че кадифените пантофки, с които го обуват, се износват (намирали са даже морски водорасли по тях), сякаш не лежи в раката, а ходи и затова ги сменят. Пазителят на раката разказва, че има много случаи, когато ключът, с който се отваря раката, не може да се превърти. И тогава знаят, че светецът не е в раката, а ходи по острова. И чакат, докато се върне. Тогава ключът сам се превърта.
Изтритите пантофки на светителя се подаряват на вярващите като велика светиня.
Правени са много опити от различни учени да обяснят феномена на нетленните мощи на свети Спиридон, но без резултат. Науката не може да обясни чудото на неговите мощи, но пък всеки православен може да ги види, ако посети храма му в Корфу.
През 2014 г. с благословението на митрополита на Керкира, Пакси и близките острови Нектарий и нашият храм се сдоби с велика светиня – пантофка от свети Спиридон, осветена на мощите му в Корфу.
|
