Кратко житие на свещеномъченик

Терапонтий Сердикийски (Софийски)

Паметта му се празнува на 27 май


С
поред сведенията на Матей Граматик, български писател от 16 в, св. Терпонтий живял в годините на османското робство (между края на 14 в. и до средата на 16 в.) в град София, известен тогава под името Сердика. Писателят бил съвременник на св. Николай Софийски и станал свидетел на неговия мъченически подвиг през 1555 г. Затова написал и житието му. Времето на османското робство било време на изпитание за християнската вяра. Време, изпълнено с гонения над християните и време на мъченичество. Всичко това знаем от историята, но то оживява пред нас в разказа за жестоките страдания и мъченическата кончина на свети Николай от София.
Свидетелствайки лично за него, Матей Граматик изрежда имената и на други мъченици, засвидетелствали с кръвта си вярата си в Христа и извършили мъченическия си подвиг преди св. Николай Софийски. Сред тях се отделя името на св. Терапонтий. Той бил богобоязлив човек, изпълнен с много добротетели. Водел благочестив живот. Бил презвитер, сиреч, свещеник към Сердикийска (Софийска) митрополия.
От историята е известно, че турската власт, след споразумението с Цариградската патриаршия, не е посмявала да посяга на свещенодействащи лица, освен при изключителни случаи. За такива били смятани откритото проповядване или публичното защитаване на християнската вяра. Отец Терапонтий бил “добрият пастир, който се грижи за словесните си овце”. Нещо, което не устройвало тогавашната политика на помохамеданчване на населението в рамките на Османската империя. Презвитер Терапонтий бил и си останал изповедник на Христовата истина. Бил още и разобличител на мохамеданските неистини. Не знаем колко души е спечелил и опазил за истинския Бог. Не знаем и колко хора е въздържал от отричането им от християнството (защото това същото време на изповедничество за едни е време на отречение за други). Не знаем и колцина е въздържал от гибелта на мохамеданството. Съпоставяйки историческите събития от онова разделно време, можем само да предполагаме, че това е причината свещеник Терапонтий “да бъде задържан под стража от беззаконниците”. Матей Граматик отбелязва причината с думите: “заради Христовата вероизповед”. Сетне казва, че е много мъчен. Но какви точно са мъките, на които е подлаган Христовият страдалец не споменава. Едно е ясно, че били много. После го оковали във вериги, извели го вън от града и там го обезглавили. Това нетипично за турската власт действие буди известни въпроси. За да постъпят така, явно са считали св. Терапонтий за особено силен враг, с голямо влияние сред народа. Превели са го през града в окови за назидание, а са го убили вън от пределите му на безлюдно място, за да заличат спомена за него. Какво е станало с мъченическото тяло никой не знае. Мохамеданите изглежда добре са се постарали да скрият следите му. Бог обаче не бива посрамен, нито верните Му. На мястото, където била пролята мъченическата кръв, изникнало дърво (по свидетелството на същия автор), от което произлизали чудеса на изцеление.
Според друг автор от по-ново време (Е. Спространов), който черпел сведенията си от предания, Христовият страдалец Терапонтий намерил мъченическата си кончина като бил обесен на дървото, което чудотворяло.
Но и двамата автори са на едно мнение, че чудотворното дърво е на мъченик и този мъченик носи името Терапонтий.
Днес значителна част от това дърво се пази в нашия храм. Вероятно светинята е донесеграмаден дънерна в старинния храм, поради статута му на митрополски. Кога точно не знаем. Разполагаме само с данни, че при ремонта на старинния храм през 1886 г. дънерът се намирал в т.нар. “женско отделение”, вляво от входа.
Всяка година срещу 27 май, празника на св. Терапонтий, се служи всенощно бдение, дънерът се изнася за поклонение в средата на притвора. Прави се литийно шествие с него. По време на една такава служба наскоро стана чудесно изцеление от дървото.