Веднъж, като стрела, пронизали сърцето й чутите по време на богослужение Господни думи: „Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си” (Мат. 16: 24). След смъртта на родителите си светата се подстригала в монашество и се отдалечила в Йорданската долина. Тук тя се подвизавала до дълбока старост. Както се казва в житието й, “трупала подвиг след подвиг”. Изнурявала плътта си, за да очисти разума и чувствата си от стремежите на плътта, защото добре познавала Господните слова: “Само чистите по сърце ще видят Бога”. А това бил единственият й стремеж. Да заживее по дух, подобно на светите ангели, за да се сподоби с лицезрението на Господа.

Две години до кончината й на преподобна Параскева се явил ангел и й повелил да се върне в родината си, което светата изпълнила. Починала като странница, непозната никому. Така и я погребали, вън от градските стени. След време върху нея в трапа хвърлили тялото на някой удавен моряк. Епиватчани не се поколебали да го сторят, макар че видели нетленното тяло на преподобната. Но от незнание какво да сторят, те отново го заровили в трапа. Същата нощ станало чудо. Преподобната в царско одеяние, обкръжена от свети ангели се явила насън на някои благочестиви люде, открила им коя е и повелила да извадят мощите й. Така и сторили. С литийно шествие и много почести пренесли мощите й в храма. Още веднага започнали да източват чудеса на изцеление, които не престават и до днес. Византийската църква, в чийто диоцез се намирал тогава Епиват, положила грижи за прославата на тази чудна Божия девица, просияла в преподобнически подвизи.

До 1231 г. мощите на преподобната се намирали в местната църква на съседно на Епиват градче, където светицата, според първото й житие, била почитана “като изцелителка и покровителка на бедните”. Седем години по-късно българският цар Йоан Асен II пренесъл светите й мощи като най-ценно съкровище в старопрестолния Търновски град. Поставил ги с много почести в “царския храм”. Това станало през 1238 година, на 14-я ден от месец октомври. Поради което и паметта на преподобната се чества на тази дата. Мощите на света Параскева останали в Търново 155 години до завоюването на града от османците през 1393 г.

Множества от различни краища се стичали на поклонение към този храм, за да получат здраве или избавление от житейска беда. И сред хората се разнесла мълвата за чудотворната изцелителна и закрилническа сила на мощите на преподобната. Свети Патриарх Евтимий написал житие на преподобната. Тогава превел на български език и името й. “Параскева” на гръцки език е “Петка” на български (идва от “петък”, 5-я ден от седмицата, когато Господ е бил разпнат на кръста). Още щом мощите на преподобната дошли в Търново, вече не била наричана Епиватска, а носела името Търновска. До края на 14 век из всички предели на страната непрекъснато се умножавали църквите, посветени на света Петка. В Търново самата “царска църква”, според думите на св. Патриарх Евтимий, в която лежали мощите, носела името “Св. Параскева”. А в София, според хрониката, още през втората половина на 13 в. имало малка църква със същото име – нашата църква.

Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта.

След падането на Търново под османска власт мощите на преподобната били пренесени във Видинското царство.

Така започнало странстването на мощите на преподобната. После били отнесени в Белград, а от там в Цариград. Оттам благочестивият молдовски владетел от български произход Василий Лупу пренесъл мощите в град Яш, столица на тогавашното Молдовско княжество, днешна Румъния. Това станало, според положения надпис, в храма “Свети Три светители” на 13 юни 1641 г. Днес мощите на света Параскева почиват в митрополитска катедрала на град Яш “Сретение Господне”, където непрекъснато извършват чудеса.

Въпреки че с мощите си преподобна Петка почива в Румъния, тя не оставя своите духовни чада от българската земя, както пеем в акатиста й. Множество са свидетелствата на християни, получили чудесна помощ от нея след молитва в нашия храм. Има млади хора, които, по молитвите на света Петка, са създали семейства. Бездетни са се сдобили с дечица. Болни са били изцелени от неизлечими болести.

Въпреки че с мощите си преподобна Петка почива в Румъния, тя не оставя своите духовни чада от българската земя, както пеем в акатиста й. Множество са свидетелствата на християни, получили чудесна помощ от нея след молитва в нашия храм. Има млади хора, които, по молитвите на света Петка, са създали семейства. Бездетни са се сдобили с дечица. Болни са били изцелени от неизлечими болести. Някои от свидетелствата започват с думите: „Благославям мига, в който влязох в тази църква”. Но всички завършват със: „Света Петка е моя закрилница!” Да, света Петка е наша закрилница, тя е наша молитвеница пред Господа. А от нас какво се иска? Да я почитаме, да й се молим и искрено да я обичаме. За останалото тя ще се погрижи, стига да сме верни на нашия Господ така, както Му е била и е преподобна Параскева. Само тогава и ние, по нейните молитви, ще можем да се насладим на вечното блаженство в Иисуса Христа. Амин.